• Ключови думи:
  • Категория:
  • Автор:
  • Търси
Попангеловата къща в Трявна

Книгата е в наличност

Автор: Антон Радевски

Страници: 8

Формат: 24x33

Цена: 8.00 лв.

Както всяка къща и Попангеловата в Трявна е рожба на времето си и затова е с две лица.

Преди повече от два века, когато е била построена, по калдъръмените улички на китното градче са отеквали чизмите на поробителя и подковите на неговите коне. Това е накарало майсторът да вдигне оребрен с широки талпи етаж над непристъпно висок каменен зид.

Единствената пролука в него е вратникът, прихлупен с двукатен сенник. Високо горе има два прозореца, които любопитно гледат към улицата, но и те са препречени с дървени решетки. А широките стрехи на плочния покрив ги има, за ад пазят дъсчените стени от капризите на природата.

Такава е картината отвън, отвътре изглежда различно.

Отвътре лицето на Попангеловата къща е приветливо открито. Над варосаната стена на зимника собата обръща на изток два прозореца. На юг, към зашумения двор, стената на къщата сякаш липсва.Лека дървена стълба се изкачва от сайванта към закътания от две страни чардак. Стъпи ли човек горе, завива надясно, за да влезе в издадената напред като кьошк на подпори лятна одая или минава през вратата със сводеста обрамка и попада в просторната стая, с една дума „вкъщи”, както го е казал просто и ясно някогашният стопанин. „От вкъщи” се влиза в собата, най-вътрешното помещение на дома, отделено от кьошка със стенен долап и скривалище.

Наляво от стълбата чардакът се стеснява, завива край стаята с огнището, подминава задния й прозорец и отвежда до клозета и умивалнята. Под западното удължение на чардака в каменния зид са врязани прозорчетата на обора, нишата на дървеното огнище и вратата на пристройката.

Поглед назад към двора се спира на посивелия плочен покрив над който се подава коминът, похлупен с окаден димобран.

Минали са повече от 200 години, но подновената и потегната Попангелова къща радва с българската си хубост така, както и във времето, когато незнайният майстор е втъкнал и последния клин, отдръпнал се е назад  да я огледа и е рекъл:”Е, стопанино, да дочакаш в нея внуци и правнуци!”

Трудно е да се опише всичко, друго си е да го „пипнеш с очи и ръце”.